Освобождението на България от ЕвроАтлантическия хомот
Иван Даракчиев
В последващата серия от статии ще представя пътя изминат досега от група съмишленици преследващи една единствена цел, извеждане на България от блатото на така наречената съвременна “демокрация”, което блато всъщност съчетава калта и миязмите на глобалисти, ционисти, нацисти, фашисти, джендъристи и цялата останала сволочь.
Днес, 35 години след вътрешнопартийния преврат в управляващата партия, БКП, който трябва да се определи като контрареволюция срещу тогавашната Народна Република, България вече е обхваната от Гражданска
Война №2 (според мен Гражданска Война №1 у нас тече през периода 09.06.1923-19.05.1934 г.). Тя избухна спонтанно през февруари 2013 г. като серия от масови народни протести, включително (за пръв път в хилядолетната ни история!) няколко самозапалвания, постепенно бе потушена по смисъла на активно противостояние, след което
премина в позиционна война, която трае и до днес, и която ще приключи едва след като народът успее да вземе съдбата си в свои ръце, елиминирайки от властта продажниците прокарващи ЕвроАтлантическия диктат.
Към момента позиционната гражданска война се проявява в два основни елемента:
1. Тотална загуба на доверие в политическите партии, от страна на народа. Управляващите прилагат всякакви трикове, за да се задържат на повърхността, а ако може и в управлението - роят разни малки партии съставени уж от недоволни партийци, след което се коалират преди поредните избори и пак са на софрата редом.
Точната дефиниция на явлението, по моите наблюдения, е “загуба на доверието към професионалните политици”.
2. Тотална загуба на вяра, уважение и упование в “демокрацията”, която бе представяна на масите в розови краски, но по-будните не могат повече да бъдат залъгвани и заемат, по липса на друго, цинична позиция - особено след като станаха свидетели на “износа” на своя продукт, който Америка направи, сама или с помощта на НАТО (т.е. ЕС) в Близкия Изток, на Балканите, Афганистан и къде ли не още. Тук трябва да добавя едно уточнение: поради това, че друго не знаят, почти всички под “демокрация” подразбират “представителна демокрация” - уточнения на тия понятия ще направим в изложението по-късно.
Резултатът от позиционната война на българския народ с претендиращия да управлява “елит” от професионални политици, който “елит” всъщност представлява мършата на нашето стадо, е, че правителство със стабилна
парламентарна подкрепа не може да бъде съставено и в продължение само на три-четири години българите се явяваха пред избирателни урни вече 7-8 пъти. Без да се спираме на безсмисления харч от бюджета за тоя дето духа, трябва да отбележим и друга последица от загубата на доверие в институциите, която се превърна в аспект на гражданската война: официално през последните години избирателната активност се движи около 35% +/- 3, тоест, между 60 и 70% от българите не гласуват.
Въпросът какво трябва да се направи, за да се реанимира изпадналата в кома България и да се вдъхне надежда за по-светли бъднини на българите и техните деца, особено след като привлекателността на гурбетчийството
сериозно избледня, вълнува и млади и стари - и проекти са предлагани както фантастични/философски/отвлечени от реалностите, така и чисто прагматични. Първите не заслужават губене на време, а вторите представляват просто “работа на парче”: обещания на новите партийци да решат даден конкретен проблем - спасяване на ТЕЦ, спасяване на АЕЦ, спасяване на българския лев, спасяване на българските домашни животни и пр. Всичките тези проекти са много високоблагородни, но те, освен дето може би ще проработят за момента, в дългосрочен план пак ще бъдат
решени както ЕК иска и не решават основния проблем на България - а той е контрол върху държава и народ от външни инстанции (в тотално противоречие с Конституцията на РБ), чиято цел е точно противоположна на целта на българите.
С други думи, спасяването на българския кораб от потъване минава през освобождаване от веригите на ЕС, НАТО и съпътстващия договор със САЩ.
Всичко друго е продажба на илюзорни надежди.
В настоящето изложение се предлага визията на дисидентския кръг ЗАЕДНО, който възникна преди около 20 година в Белгия, и който преди 5 години предложи обединяване в народен фронт с работно заглавие “Отечествен Фронт 2020”.
Основната теза е, че Представителната Демокрация е изживяла времето си и е деградирала в съвременния ни неин дегенерат, който наричаме Номенклатурокрация.
Номенклатурокрацията е управление на една Номенклатура, която се състои от неспособни за нищо освен послушно следване на нечии инструкции професионални политици, която има абонамент за властта (поради самото устройство на управлението, наследено от Представителната Демокрация).
Номенклатурокрацията трябва да се замени по мирен, демократичен, парламентарен път с безпартийно управление наречено Пряка Демокрация (еквивалент на Същинско Народовластие, или още Същинска Анархия).
Следващите два документа, Технологична Инструкция и Национална Доктрина, поясняват тази теза.
Следват около 10-ина статии .
Comentários